Постинг
25.09.2007 02:49 -
ИМА КАКВО ОЩЕ ДА СЕ КАЖЕ ЗА ХИГИЕНАТА В ИНДОНЕЗИЯ!!!
Автор: marta001
Категория: Други
Прочетен: 3210 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 25.09.2007 04:11
Прочетен: 3210 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 25.09.2007 04:11
Тези снимки са от традиционния пазар в Менахаса, отров Сулавеси! С изключителна гордост ни показаха това забележително според индонезийците място! За тях беше забележително, заради невероятното разнообразие от всякакви твари, които се продаваха там- змии , кучета, прасета, риба! Да не говорим за различните подправки и зеленчуци...Да,наистина впечатляващо...За мен обаче стана забележително по друга причина-мръсотията и миризмата...Те, заедно с гледката на всякакви знайни и незнайни за мен животни,разфасовани ей така, насред пазара, ми дойдоха в повече....Неописуемо е...По- мръсно място не бях виждала! Разхождаш се върху наплъстени незнам от кога отпадъци от всякакъв вид, включително кучешки крачета и др.подобни...Отидох с нагласата да си купя екзотични индонезийски подправки и плодове, а си тръгнах на бегом..И не само това ..после непрекъснато питах дали това, което ядем не е купено от пазара в Менахаса . Имам предвид, когато въобще реших , че ще ям нещо! ...Не искам да ме разбирате погрешно! Индонезия е удивително място! Природата, кораловия риф, климата и още много неща...всичко това е прекрасно.... но трудно се възприемат някои особености на културата....Аха..това ще да е....
Ако по- долу на снимките, нещо ви заприлича на куче, да знаете че да-именно това е..А ако се чудите дали е за ядене, отговорът също е "да"! Аз обаче съм вегетарианка! Само уточнявам ако ви е интересно какъв е вкусът ! Е всъщност и на мен ми беше любопитно... Смелчаците, които се прежалиха да опитат определиха кучешкото с две думи: люто и жилаво! Ама много! Абе казано по- друг начин- апетитно!!!
Ако по- долу на снимките, нещо ви заприлича на куче, да знаете че да-именно това е..А ако се чудите дали е за ядене, отговорът също е "да"! Аз обаче съм вегетарианка! Само уточнявам ако ви е интересно какъв е вкусът ! Е всъщност и на мен ми беше любопитно... Смелчаците, които се прежалиха да опитат определиха кучешкото с две думи: люто и жилаво! Ама много! Абе казано по- друг начин- апетитно!!!
1.
анонимен -
mishmash
25.09.2007 03:48
25.09.2007 03:48
Тава в Родопа ли е снимано? Много кръв, много нещо, ужасТ :)))
цитирай
2.
анонимен -
Какво лошо има в това да се яде месо?
25.09.2007 17:57
25.09.2007 17:57
Първият въпрос, който много хора задават, когато за пръв път чуят за вегетарианството, е: „Какво лошо има в това да се яде месо?” Милиони хора се хранят с месо, защо и аз да не ям?
Причините, поради които не трябва да се яде месо, са много важни - те не са от емоционално или сантиментално естество, а много убедителни и научно обосновани. Ако разгледате следващите аргументи внимателно и без предубеждение, вие несъмнено ще пожелаете да се опитате да преминете към вегетариански начин на хранене още от сега.
Но нашите предшественици винаги са се хранили с месо, нали?
НЕ! След много изследвания и проучвания, учените са установили, че нашите древни предшественици са били вегетарианци, които не са яли месо, освен само в особено критични периоди. Едва по време на последния ледников период, когато обикновеният им начин на хранене с плодове, ядки, зеленчуци е станал невъзможен, нашите ранни предци, за да оцелеят, е трябвало да започнат да ядат животинско месо. За нещастие, навикът да се яде месо е просъществувал и след периода на застудяване, било като необходимост (като ескимосите и други племена, които живеят далеч на север), било като обичай, навик или липса на разбиране и знание.
Както и да е било, през последвалите времена обаче е имало и има много индивиди или групи от хора, които са осъзнали важността на чистата храна за здравето, душевната чистота и духовното усъвършенстване и са били вегетарианци.
И все пак, не е ли естествено за хората да ядат месо?
НЕ! Учените знаят, че начинът на хранене на отделните животни съответства на тяхната анатомо-физиологична структура. Анатомията и физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система са напълно различни от тези на месоядните животни. От гледна точка на начина им на хранене бихме могли да разделим гръбначните животни на три групи: месоядни, тревопасни и плодоядни. Нека разгледаме по-подробно всяка една от тях и да видим къде е мястото на човека.
Месоядни
Месоядните животни, като например лъв, куче, вълк, котка и други, имат особени характеристики, които отделят тази група от всички други представители на животинския свят. При всички тях храносмилателната система е много проста и къса, дължината й превишава само три пъти дължината на телата им. Това е така, защото месото се разлага много бързо и продуктите от това разлагане биха отровили кръвта, ако се задържат прекалено дълго в организма. Така късият храносмилателен тракт у този вид животни се е развил с цел бързо отделяне на гнилостните бактерии, получени при разлагане на месото. По същите причини, стомахът им има десет пъти повече солна киселина, отколкото при немесоядните (за да се осъществи смилане на фиброзните тъкани и костите). Месоядните животни, които ловуват на студено през нощта и спят през деня, когато е горещо, не се нуждаят от потни жлези за да се охлаждат телата им; те не се потят през кожата, а отделят съответната секреция чрез езика. От друга страна, тревопасните животни, като крава, кон, зебра, елен и други, прекарват времето си на слънце, събирайки храна и за да се охлаждат, отделят пот през кожата си. Но най-забележителната разлика между животните, ядящи месо и всички останали са зъбите им. Тъй като месоядните животни трябва да убиват, главно разкъсвайки жертвата си, освен остри нокти, те притежават и мощни челюсти със заострени, удължени „кучешки” зъби. Те нямат кътни зъби, така необходими на животните, които не ядат месо, за да преживят храната си. За разлика от зърнените храни, месото не се нуждае от предварително смилане, чрез дъвкане в устата, а основното му смилане става в стомаха и червата. Например, котката почти не може да дъвче.
Тревопасни
Тревопасните животни (слон, крава, овца, лама и други) се прехранват главно с треви, билки и други растения, повечето от които са груби и обемни. Смилането на този вид храна започва в устата С ензима птиалин от слюнката. Този тип храна трябва да бъде добре сдъвкана и напълно размесена с птиалина от слюнката, за да може да бъде осъществена нейната преработка. По тази причина тревопасните животни имат 24 специални кътни зъба и бавно, с движение страна в страна предъвкват храната, за разлика от месоядните, които могат да извършват движение с челюстите си само нагоре и надолу. И още - тревопасните нямат хищнически нокти или остри зъби. Те пият, засмуквайки водата в устата си, за разлика от лоченето с език, както правят месоядните животни. Тъй като тревопасните животни не се хранят с бързо разлагаща се храна и тяхната храна преминава за по-дълго време през тялото, те имат значително по-дълга храносмилателна система -червата при тях са 10 пъти по-дълги от дължината на тялото.
Съвременните научни изследвания показват пагубния ефект, който яденето на месо би могъл да има върху тревопасните животни. Д-р Уилям Колинс, учен изследовател от Ню Йорк, е установил, че месоядните животни имат почти неограничена способност да се справят с наситените мастни киселини и холестерола. Ако обаче в дневното меню на заек в продължение на дълъг период от време се добавя около 200 г животинска мазнина, само след два месеца кръвоносните му съдове се оказват импрегнирани плътно с мастни отлагания и се развива опасното заболяване атеросклероза. Човешката храносмилателна система, подобно на тази при зайците, не е пригодена за смилане на месо и хората придобиват много болести с течение на времето, както по-късно ще видим.
Плодоядни
Тази група животни включва антропоидните маймуни, непосредствените животински предшественици на човека. В храната на тези маймуни преобладават плодовете и ядките. По кожата им има милиони потни жлези и пори, а за дъвчене на храната имат също кътни зъби. Слюнката им е алкална и както при тревопасните животни съдържа ензима птиалин, подпомагащ предварителното смилане на храната в устната кухина. Червата им са изключително спираловидно нагънати и са 12 пъти по-дълги от тялото им, като по този начин се осигурява бавно храносмилане на плодовете и зеленчуците.
Човешки същества
Характеристиките, за които вече стана дума, при хората са много подобни на тези при животните, които се хранят с плодове, близки са на тези при тревопасните и са напълно различни от характеристиките на месоядните. Това се вижда много добре на таблицата по-долу. Както и при антропоидните маймуни, дължината на храносмилателния тракт при човека е 12 пъти по-голяма от дължината на тялото. По кожата на човека има милиони фини пори, които охлаждат тялото чрез потене, пием вода чрез всмукване като всички други животни, неядящи месо, структурата на зъбите и челюстите ни също е вегетарианска, в състава на слюнката, която е алкална, се съдържа ензима птиалин, необходим за предварителното разграждане на зърнените храни. Човешката физиология не е като при месоядните. Анатомията ни и храносмилателната ни система показват, че от милиони години сме се развивали и еволюирали, като сме се хранили с плодове, ядки, зърнени храни и зеленчуци.
Нещо повече, очевидно е, че природните ни инстинкти не са хищнически. Повечето хора биха се ужасили, ако трябва със собствените си ръце да убиват животните, които ядат, а оставят други хора да убиват животните за месо, което те консумират. Вместо да ядат сурово месо, както правят всички месоядни животни, хората го варят, пекат, пържат и подправят с какви ли не видове сосове и подправки, така че, в крайна сметка то няма нищо общо с вида си в сурово състояние. Един учен обяснява това така: „На всяка котка биха потекли слюнките при вида и миризмата на парче сурово месо, но не и ако помирише плодове. Ако подобно на хищниците, човекът беше в състояние да се нахвърли върху беззащитна птичка, да се наслаждава, разкъсвайки я със собствените си зъби, все още жива, изсмуквайки топлата й кръв - е тогава наистина бихме могли да твърдим, че природата е заложила в него месоядния инстинкт. От друга страна, чепка сочно грозде пълни устата ни със слюнка и дори да не сме гладни, бихме си хапнали само заради чудесния й вкус”.
Учени, естественици, в това число и великият еволюционист Чарлз Дарвин, твърдят, че нашите древни прадеди са се хранили с плодове и зеленчуци, а оттогава в течение на хилядолетия нашата анатомия не се е променила. Шведският учен фон Линне казва: „Човешката структура, вътрешна и външна, сравнена с тази на другите животни, показва, че плодовете и сочните зеленчуци представляват тяхната основна храна.”
Много научни трудове показват, че физиологически, анатомически и инстинктивно човешките същества са перфектно пригодени към хранене с плодове, зеленчуци, ядки и зърнени храни.
цитирайПричините, поради които не трябва да се яде месо, са много важни - те не са от емоционално или сантиментално естество, а много убедителни и научно обосновани. Ако разгледате следващите аргументи внимателно и без предубеждение, вие несъмнено ще пожелаете да се опитате да преминете към вегетариански начин на хранене още от сега.
Но нашите предшественици винаги са се хранили с месо, нали?
НЕ! След много изследвания и проучвания, учените са установили, че нашите древни предшественици са били вегетарианци, които не са яли месо, освен само в особено критични периоди. Едва по време на последния ледников период, когато обикновеният им начин на хранене с плодове, ядки, зеленчуци е станал невъзможен, нашите ранни предци, за да оцелеят, е трябвало да започнат да ядат животинско месо. За нещастие, навикът да се яде месо е просъществувал и след периода на застудяване, било като необходимост (като ескимосите и други племена, които живеят далеч на север), било като обичай, навик или липса на разбиране и знание.
Както и да е било, през последвалите времена обаче е имало и има много индивиди или групи от хора, които са осъзнали важността на чистата храна за здравето, душевната чистота и духовното усъвършенстване и са били вегетарианци.
И все пак, не е ли естествено за хората да ядат месо?
НЕ! Учените знаят, че начинът на хранене на отделните животни съответства на тяхната анатомо-физиологична структура. Анатомията и физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система са напълно различни от тези на месоядните животни. От гледна точка на начина им на хранене бихме могли да разделим гръбначните животни на три групи: месоядни, тревопасни и плодоядни. Нека разгледаме по-подробно всяка една от тях и да видим къде е мястото на човека.
Месоядни
Месоядните животни, като например лъв, куче, вълк, котка и други, имат особени характеристики, които отделят тази група от всички други представители на животинския свят. При всички тях храносмилателната система е много проста и къса, дължината й превишава само три пъти дължината на телата им. Това е така, защото месото се разлага много бързо и продуктите от това разлагане биха отровили кръвта, ако се задържат прекалено дълго в организма. Така късият храносмилателен тракт у този вид животни се е развил с цел бързо отделяне на гнилостните бактерии, получени при разлагане на месото. По същите причини, стомахът им има десет пъти повече солна киселина, отколкото при немесоядните (за да се осъществи смилане на фиброзните тъкани и костите). Месоядните животни, които ловуват на студено през нощта и спят през деня, когато е горещо, не се нуждаят от потни жлези за да се охлаждат телата им; те не се потят през кожата, а отделят съответната секреция чрез езика. От друга страна, тревопасните животни, като крава, кон, зебра, елен и други, прекарват времето си на слънце, събирайки храна и за да се охлаждат, отделят пот през кожата си. Но най-забележителната разлика между животните, ядящи месо и всички останали са зъбите им. Тъй като месоядните животни трябва да убиват, главно разкъсвайки жертвата си, освен остри нокти, те притежават и мощни челюсти със заострени, удължени „кучешки” зъби. Те нямат кътни зъби, така необходими на животните, които не ядат месо, за да преживят храната си. За разлика от зърнените храни, месото не се нуждае от предварително смилане, чрез дъвкане в устата, а основното му смилане става в стомаха и червата. Например, котката почти не може да дъвче.
Тревопасни
Тревопасните животни (слон, крава, овца, лама и други) се прехранват главно с треви, билки и други растения, повечето от които са груби и обемни. Смилането на този вид храна започва в устата С ензима птиалин от слюнката. Този тип храна трябва да бъде добре сдъвкана и напълно размесена с птиалина от слюнката, за да може да бъде осъществена нейната преработка. По тази причина тревопасните животни имат 24 специални кътни зъба и бавно, с движение страна в страна предъвкват храната, за разлика от месоядните, които могат да извършват движение с челюстите си само нагоре и надолу. И още - тревопасните нямат хищнически нокти или остри зъби. Те пият, засмуквайки водата в устата си, за разлика от лоченето с език, както правят месоядните животни. Тъй като тревопасните животни не се хранят с бързо разлагаща се храна и тяхната храна преминава за по-дълго време през тялото, те имат значително по-дълга храносмилателна система -червата при тях са 10 пъти по-дълги от дължината на тялото.
Съвременните научни изследвания показват пагубния ефект, който яденето на месо би могъл да има върху тревопасните животни. Д-р Уилям Колинс, учен изследовател от Ню Йорк, е установил, че месоядните животни имат почти неограничена способност да се справят с наситените мастни киселини и холестерола. Ако обаче в дневното меню на заек в продължение на дълъг период от време се добавя около 200 г животинска мазнина, само след два месеца кръвоносните му съдове се оказват импрегнирани плътно с мастни отлагания и се развива опасното заболяване атеросклероза. Човешката храносмилателна система, подобно на тази при зайците, не е пригодена за смилане на месо и хората придобиват много болести с течение на времето, както по-късно ще видим.
Плодоядни
Тази група животни включва антропоидните маймуни, непосредствените животински предшественици на човека. В храната на тези маймуни преобладават плодовете и ядките. По кожата им има милиони потни жлези и пори, а за дъвчене на храната имат също кътни зъби. Слюнката им е алкална и както при тревопасните животни съдържа ензима птиалин, подпомагащ предварителното смилане на храната в устната кухина. Червата им са изключително спираловидно нагънати и са 12 пъти по-дълги от тялото им, като по този начин се осигурява бавно храносмилане на плодовете и зеленчуците.
Човешки същества
Характеристиките, за които вече стана дума, при хората са много подобни на тези при животните, които се хранят с плодове, близки са на тези при тревопасните и са напълно различни от характеристиките на месоядните. Това се вижда много добре на таблицата по-долу. Както и при антропоидните маймуни, дължината на храносмилателния тракт при човека е 12 пъти по-голяма от дължината на тялото. По кожата на човека има милиони фини пори, които охлаждат тялото чрез потене, пием вода чрез всмукване като всички други животни, неядящи месо, структурата на зъбите и челюстите ни също е вегетарианска, в състава на слюнката, която е алкална, се съдържа ензима птиалин, необходим за предварителното разграждане на зърнените храни. Човешката физиология не е като при месоядните. Анатомията ни и храносмилателната ни система показват, че от милиони години сме се развивали и еволюирали, като сме се хранили с плодове, ядки, зърнени храни и зеленчуци.
Нещо повече, очевидно е, че природните ни инстинкти не са хищнически. Повечето хора биха се ужасили, ако трябва със собствените си ръце да убиват животните, които ядат, а оставят други хора да убиват животните за месо, което те консумират. Вместо да ядат сурово месо, както правят всички месоядни животни, хората го варят, пекат, пържат и подправят с какви ли не видове сосове и подправки, така че, в крайна сметка то няма нищо общо с вида си в сурово състояние. Един учен обяснява това така: „На всяка котка биха потекли слюнките при вида и миризмата на парче сурово месо, но не и ако помирише плодове. Ако подобно на хищниците, човекът беше в състояние да се нахвърли върху беззащитна птичка, да се наслаждава, разкъсвайки я със собствените си зъби, все още жива, изсмуквайки топлата й кръв - е тогава наистина бихме могли да твърдим, че природата е заложила в него месоядния инстинкт. От друга страна, чепка сочно грозде пълни устата ни със слюнка и дори да не сме гладни, бихме си хапнали само заради чудесния й вкус”.
Учени, естественици, в това число и великият еволюционист Чарлз Дарвин, твърдят, че нашите древни прадеди са се хранили с плодове и зеленчуци, а оттогава в течение на хилядолетия нашата анатомия не се е променила. Шведският учен фон Линне казва: „Човешката структура, вътрешна и външна, сравнена с тази на другите животни, показва, че плодовете и сочните зеленчуци представляват тяхната основна храна.”
Много научни трудове показват, че физиологически, анатомически и инстинктивно човешките същества са перфектно пригодени към хранене с плодове, зеленчуци, ядки и зърнени храни.
съгласна съм с теб...аз не ям месо не защото съм знаела тези неща когато спрях..научих ги после,но на мен просто месото не ми харесва...ако някой обаче обича да яде не бих го спряла...ние за разлика от животните имаме право на избор...между другото виждала съм пилета да ядат пилешко...с очите си ги видях да кълват месото...твари всякакви...шарен свят...благодаря за коментара...уважавам вегетарианците...поздрави от мен..давай в същия дух :)
цитирай
4.
анонимен -
Пилетата-канибали
25.09.2007 23:30
25.09.2007 23:30
...не са на добре! Причината за лудата крава е именно тази: хранели са кравите с продукти, съдържащи... техни посестрими. Смлени, разбира се.
Хубаво е да имаме избор. Сего астава да почнам да правим правилнитие, най-сетне!... ;-)
цитирайХубаво е да имаме избор. Сего астава да почнам да правим правилнитие, най-сетне!... ;-)
Търсене
Архив